Елена Лазаревич Балшич Хранич
| Елена Лазаревич Балшич Хранич | |
| владетелка на Зета | |
| Родена |
между 1366 и 1371 г.
|
|---|---|
| Починала | 1443 г.
остров Бешка/Горица на Шкодренското езеро |
| Семейство | |
| Род | Лазаревичи |
| Баща | Лазар Хребелянович |
| Майка | Милица Хребелянович |
| Братя/сестри | Стефан Лазаревич Вук Лазаревич Оливера Лазаревич Драгана Хребелянович Мара Лазаревич Теодора Лазаревич |
| Съпруг | Георги II Страцимирович Балшич |
| Деца | Балша III |
Елена Лазаревич Балшич Хранич (на сръбски: Јелена Лазаревић Балшић Хранић) е дъщеря на княз Лазар Хребелянович и княгиня Милица Хребелянович. През 1386 г. е омъжена за Георги II Страцимирович Балшич, управлявал земите около Шкодра и Зета, и приема неговото име Балшич. След смъртта на мъжа си през 1403 г. Елена помага в управлението на сина си Балша III и водените от него войни с Венецианската република. Когато през 1409 г. се постига мирно споразумение с венецианците, Елена Балшич заминава вместо сина си за Венеция за подписването на договора и поема върху себе си вината за водените военни действия. Впрочем в един венециански документ от същата 1409 г. тя е наречена „Magnifica Domina Elena“.[1]
През 1411 г. се омъжва повторно за босненския велик войвода Сандал Косача. От втория си брак тя няма деца.
Когато синът ѝ Балша III умира през 1421 г., Елена нарежда да се построи църквата Св. Богородица към манастира Бешка на остров Бешка/Горица на Шкодренското езеро и пожелава след смъртта си да бъде погребана там. Тъй като синът ѝ не оставил мъжки наследник, а само две дъщери (синът му починал през 1415 г. като дете[2]), Елена била обявена за негова наследница, а снаха ѝ се върнала при родителите си с двете си малки дъщери Елена и Теодора.
Елена Лазаревич Балшич Хранич починала през 1443 г. и била погребана в църквата Св. Богородица на езерото Шкодра.
Книжовна дейност
[редактиране | редактиране на кода]По искане на Елена Балшич е съставен Горичкият сборник от нейния духовен наставник Никон Ерусалимец през 1441 и 1442 г., малко преди тя да почине. Като поръчителка Елена е взела дейно участие при съставянето на сборника, като е поставяла конкретни въпроси както от духовно, така и от практическо естество, на които наставникът ѝ е отговарял[3]. Сборникът всъщност съдържа кореспонденцията между Елена и Никон Ерусалимец.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Bogdanović, Dimitrije (1970), Gorički zbornik (in Serbian). Metropolitanate of Montenegro and the Littoral.
- Ч. Мијатовић. Госпођа Јела Балшићка, кћи кнеза Лазара. Отаџбина 1882 књ.9 – 10 и Српски преглед 1895.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rad Jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti. Yugoslav Academy of Sciences and Arts.1867
- ↑ Ekmečić, Milorad (1997). Zbornik za istoriju Bosne i Hercegovine. Serbian Academy of Science and Arts, board for history of Bosnia and Herzegovina. p. 75. „Послије смрти зетског великаша Балше III иза њега није остало мушких потомака, већ само двије кћери: Јелена и Теодора које су живјеле под надзором Балшине мајке Јелене“
- ↑ Нина Георгиева-Гагова. Горичкият сборник в контекста на южнославянските сборници от 14 и 15 в.
|
